ОБОСНОВКА

Принципите са формулирани по важност, т.е. първият се смята за имащ предимство пред останалите два, а вторият - пред третия.

Първи принцип: Придвижването по основните направления на пътникопотока трябва да става максимално бързо и лесно.

Естествено е основният пътникопоток да е максимално улеснен. Чрез най-бързото и лесно придвижване по основните направления се постига удобство за максимален брой граждани. Транспортната система би трябвало да спазва основния принцип на демокрацията, при който интересът на мнозинството е най-силно защитен. Придвижването по основните направления е интерес за най-много на брой граждани, следователно това трябва да е основния приоритет при структурирането на градската транспортна мрежа.
Основните направления за всеки град са:
1) Централната част на първо място и големите търговски средища.
2) Центровете за обществен междуселищен транспорт - железопътни и автобусни гари.
3) Учебните заведения, особено в случаите, когато има струпване на няколко такива в определен район.
4) Промишлените зони.

Втори принцип: При необходимост да се направи избор между обслужването на различни райони от една и съща линия това става в полза на този район, за който тази линия представлява уникалност. Под уникалност се има предвид осъществяване на единствена транспортна връзка с някое направление.

Той е формулиран въз основа на втория принцип на демокрацията - защита правата и на малцинството. Ако при необходимостта от избор не се спази правилото за предимство на уникалните транспортни връзки ще се получи подобряване на спазването на правата на част от гражданите, а същевременно други ще бъдат напълно лишени от права.
В комбинация с първия принцип на структуриране на градския транспорт вторият води до извода, че ако придвижването по алтернативни пътища към основно направление е еднакво лесно и бързо трябва да се даде предимство на маршрута, по който има по-малко линии към основното направление.

Трети принцип: Градският транспорт има социална и комунална функция, той трябва да е съобразен със стремежите към икономичност и екологичност.

Този принцип е до голяма степен противоречив. Градският транспорт несъмнено е замърсител, дори електрическата му част изразходва енергия, която е произведена с известно замърсяване.
Икономичността на градския транспорт може да бъде определена чрез средния разход за превозване на един пътник.
Замърсяването е обратно пропорционално на икономичността - колкото по-икономичен е градският транспорт (по-малко разходи, т.е. енергия за превозен пътник), толкова замърсяването е по-малко.
От друга страна намаляването на разходите за превозен пътник може да става за сметка на намаляване на удобството (по-пълни превозни средства, по-голям интервал на движение), което влиза в разрез със социалната функция на системата.
Идеята на този трети принцип е в това, че трябва да се търси компромис между двете.

Принципите са дефинирани единствено с цел оценка на съществуващи състояния на линии на градския транспорт. Те се основават на елементарни логически разсъждени и би трябвало да се смятат за общовалидни.